Според статистиката хората проверяват телефоните си 58 пъти на ден. Средно съвременният човек прекарва 4 часа и 37 минути със смартфон. Това е приблизително 70 дни годишно. Тоест прекарваме една пета от времето си, гледайки в екрана на мобилния телефон. И това без да се брои работата на компютър и използването на други дигитални устройства. Тези екрани излъчват така наречената синя светлина.
Какво е синя светлина?
Синята светлина е част от видимия спектър и се отнася към HEV радиацията (High Energy Visible Light). Дължината на вълната е 380–500 нанометра (nm). Основният ѝ източник е слънцето. Освен това носители на синя светлина са LED лампи, фенерчета, екрани на смартфони, компютри, телевизори, ксенонови и енергоспестяващи лампи и всички други изкуствени източници. Тоест синята светлина е почти цялата светлина, която виждаме. Дори небето е синьо именно защото синята светлина го прави такова.
HEV радиацията е важна част от човешкия живот. Синята светлина е необходима за регулиране на циркадния ритъм, тъй като стимулира рецепторите на меланопсин (светлочувствителен протеин) в очите. Това потиска дневния мелатонин, който осигурява бодрост през деня и сън през нощта, когато нивата на хормона мелатонин са по-високи. Мелатонинът е отговорен за качеството на съня, функционирането на всички процеси в организма и външния вид.
Синята светлина, която получаваме заедно със слънчевото излъчване, е необходима за нормален растеж, зрение, добро самочувствие и настроение. Недостигът ѝ може да доведе до депресия, апатия и др. Синята светлина има антипролиферативни свойства и се използва с терапевтична цел при кожни заболявания, включително псориазис.
Въпреки това съвременни изследвания показват и нейни потенциално вредни ефекти. Изучаването на последствията и възможната вреда от синята светлина започва сравнително скоро – вече през XXI век – и първоначално е свързано с влиянието на радиацията върху ретината на окото. За възможните увреждания на кожата започва да се говори по-късно, когато учените откриват, че синята светлина, подобно на UVA/UVB лъчите, може да създава реактивни кислородни видове в организма.
Каква е разликата между синята светлина и UVA и UVB лъчите?
Основната разлика е дължината на вълната.
UV радиацията е невидима за човешкото око и се разделя на три вида: UVA (315–400 nm), UVB (280–315 nm) и UVC (100–280 nm). UVC не достига земната повърхност, тъй като се абсорбира напълно от атмосферата. UVB взаимодейства с клетките на епидермиса, тоест причинява слънчеви изгаряния и уврежда горните слоеве на кожата. UVA прониква по-дълбоко в кожата, влияе на имунните клетки на епидермиса и дермата и предизвиква стареене.
Видимата светлина прониква по-дълбоко в кожата, отколкото ултравиолетовото лъчение, но действа по-повърхностно от UV. Хемоглобинът и меланинът в епидермиса абсорбират видимата светлина много ефективно. Синята светлина има високoенергийна дължина на вълната в диапазона 380–500 nm, поради което може по-лесно да прониква в по-дълбоките слоеве на кожата – на дълбочина 0,07–1 мм.
Какъв ефект има синята светлина върху кожата?
За разлика от ултравиолетовата радиация, въздействието на синята светлина върху организма все още се изследва. Но учените вече са достигнали до няколко интересни заключения.
Синята светлина има пряко въздействие върху кожата, взаимодействайки с хромофори: флавини, порфирини, опсини, нитрозирани протеини (например S-нитроалбумин). Активирането на тези молекули води до свръхпродукция на реактивни кислородни видове (ROS), освобождаване на реактивни азотни съединения (азотен оксид (NO)), хиперпигментация.
Оксидативен стрес.
Подобно на UVA лъчите, HEV радиацията генерира свободни радикали (ROS – реактивни кислородни видове). Основният свободен радикал, който се образува под въздействието на синята светлина, е супероксидът (O2), силно реактивен радикален анион, произведен от флавини. Образуването на супероксид може да играе значителна роля в стареенето на кожата. Като причиняват увреждане на ДНК, ROS водят и до възпаление и разрушаване на здрав колаген и еластин, което допринася за отпускане на кожата, преждевременно стареене и появата на бръчки. В клетките на кожата синята светлина активира ензима матриксни металопротеинази (MMPs), които разграждат съществуващия колаген, ускоряват процеса на стареене и също така възпрепятстват синтеза на нов колаген, като пречат на регенерацията.
Liebmann и съавт. установяват, че синя светлина при 453 nm няма отрицателно въздействие върху човешки кожни клетки (кератиноцити и ендотелни клетки) до флуенси от 500 J/cm². По същия начин Opländer и съавт. показват, че синя светлина не е токсична за човешки фибробласти при 453 nm, както и при 480 nm. Въпреки това синя светлина при 410 и 420 nm предизвиква повишен оксидативен стрес и е токсична в зависимост от дозата и дължината на вълната. Освен това ниски дози синя светлина (λ = 410, 420, 453 nm) намаляват антиоксидантните свойства на фибробластите.
Многобройни изследвания показват, че излагането на синя светлина причинява прекомерно образуване на ROS в култивирани човешки кератиноцити и дермални фибробласти. Освен това синята светлина намалява експресията на гени, които регулират митохондриалната функция, като early growth response protein 1 (EGR1) и Forkhead Box O1 protein (FOXO1) в първични човешки кератиноцити и меланоцити.
Установено е също, че излагането на радиация в диапазона 360–470 nm води до образуване на ROS от карбонилирани протеини, разположени в роговия слой. Това предполага, че синята светлина играе по-голяма роля от UV лъчите в образуването на такива ROS.
Прекомерното производство на ROS под въздействието на синя светлина е свързано с намалена жизнеспособност и/или пролиферация на клетките, увеличен провъзпалителен отговор и нарушен метаболизъм на колагена. Дермалните фибробласти, изложени на синя светлина, показват обща метаболитна инхибиция, намален синтез на ATP, нарушена сигнализация на transforming growth factor-β (TGF-β), намален синтез на проколаген I и намалена контрактилност на колагеновата решетка.
Следователно синята светлина може да уврежда клетките основно не като потиска техните антиоксидантни защити, а чрез постоянното производство на малки количества свободни радикали, които могат да заобиколят нормалните защитни механизми на организма и да увредят ДНК.
Въпреки че терапията със синя светлина може да се използва за намаляване на възпалението при бактериално акне, ROS, произведени при прекомерно излагане на синя светлина, предизвикват възпаление, зачервяване и подуване. Продължителното излагане може да отслаби бариерната функция на кожата, като я прави по-малко устойчива на външни увреждания и намалява способността ѝ да задържа влага.
Прекомерно производство на активни форми на азота.
В дермата синята светлина също предизвиква освобождаване на свободен азотен оксид (NO). Установено е, че:
- излагането на синя светлина значително увеличава вътредермалните нива на свободен NO (установено чрез in vitro електронно-парамагнитен резонанс върху човешки кожни проби);
- облъчването на човешка кожа със синя светлина води до значително освобождаване на NO от облъчената зона, както и до значително пренасяне на NO от повърхността на кожата към подлежащите тъкани (установено чрез CLD in vivo при здрави доброволци).
NO реагира със супероксид, образувайки пероксинитрит, който може да причини увреждане на ДНК, водещо до клетъчни повреди, но апоптоза не е наблюдавана. В проучване на Kim и съавт. синята светлина потиска вродените имунни реакции в човешки кератиноцити чрез индуциране на S-нитрозилиране на различни протеини. При хората фотолитичното освобождаване на NO от нитрозирани протеини се смята за достатъчно, за да предизвика значителна локална вазодилатация.
Хиперпигментация.
Синята светлина може да причини пигментация и хиперпигментация на кожата, включително възрастови петна и мелазма. Проучване на 20 доброволци с фототипове на кожата IV–VI показва, че в сравнение с UV радиацията синята светлина предизвиква по-тъмна и по-продължителна хиперпигментация. Докато UV радиацията и синята светлина причиняват хиперпигментация чрез генериране на ROS, само синята светлина предизвиква хиперпигментация чрез стимулиране на опсин. В кожни биопсии от здрави доброволци излагането на синя светлина в продължение на пет последователни дни води до увеличена перинуклеарна вакуолизация в кератиноцитите и увеличаване на броя на melanin-A-позитивните клетки. Излагането на синя светлина увеличава производството на меланин, кислородното насищане и съдържанието на хемоглобин при жените доброволки.
Потъмняване на кожата и еритема също са наблюдавани след излагане на синя светлина. Синята светлина увеличава производството на провъзпалителния цитокин TNF чрез активиране на activator protein 1 (AP-1) и nuclear factor b (NF-B), както е показано в изследванията на Yoo и съавт. Това води до зачервяване и подуване, подобно на реакциите при излагане на сравними нива UVA лъчи.
Нарушаване на циркадните ритми.
Излагането на източници на светлина, които стимулират меланопсина в ретината през нощта, може да наруши циркадния ритъм. Harvard Health Publishing твърди, че излагането на синя светлина през нощта има много негативен ефект върху съня. Доклад на Френската агенция за безопасност на храните описва разрушителни ефекти върху биологичните ритми и съня, свързани с излагане дори на много ниски нива синя светлина вечер или през нощта, особено от екрани. Лошото качество на съня може да повлияе както на цялостното благосъстояние, така и на външния вид. В дългосрочен план хроничният недостиг на сън може да доведе до загуба на еластичност на кожата, сив тен и появата на гънки и бръчки.
Как да защитим кожата от HEV радиация?
1. Намалете времето, през което използвате електронни устройства, или включете функцията „Blue Light Filter“.
2. Поддържайте водния баланс, спете добре и консумирайте храни, богати на антиоксиданти.
3. Използвайте козметика, съдържаща антиоксиданти като витамин C, витамин E, ниацинамид. Това ще помогне за неутрализиране на свободните радикали, причинени от синята светлина, и ще предпази кожата от увреждане.
Витаминизираният пептиден серум Vita Active Peptide Serum предотвратява дехидратацията, озарява кожата, изравнява тена, изглажда фините линии. Богатият витаминен комплекс подпомага синтеза на церaмиди и мастни киселини за възстановяване на бариерните функции на кожата, осигурява антиоксидантна защита, укрепва съдовата стена и участва в синтеза на множество структурни компоненти на кожата.
Антиоксидантният избелващ серум Brightening Aplaflor Serum, базиран на биотехнологичен растителен комплекс от 7 алпийски билки, благодарение на комбинацията от фитокомплекс с хиалуронова киселина и лецитин, влияе на всички звена в процесите на фотоостаряване. Серумът моментално запълва бръчките и поддържа кожата хидратирана за дълго време, което допринася за възстановяване на хомеостазата в епидермиса и междуклетъчното пространство на дермата. Съдържа рекордно количество флавоноиди и фитостероли, които имат омекотяващ и стимулиращ ефект върху кожата, подпомагат задържането на влага и заздравяването на епидермиса.
4. Тъй като синята светлина допринася за дехидратация на кожата, важно е да се поддържа целостта на hydrolipidic barrier и да се осигури добро ниво на хидратация.
Lipid Balancing Light Cream възстановява липидната мантия на кожата, нормализира качествения и количествения състав на мастните киселини по повърхността на епидермиса, предотвратява загубата на влага и увеличава защитните свойства на кожата. Ниацинамидът в крема действа като антиоксидант, предпазва ДНК на клетките от увреждания от UV лъчи, а също така увеличава синтеза на церамиди и свободни мастни киселини в епидермиса. Гликосфинголипидите с биотехнологичен произход запълват стените на клетки, увредени от оксидативен стрес или възпалителни процеси. Цинковият глюконат има мощен противовъзпалителен ефект, притежава антиоксидантни свойства, подкрепя бариерната функция на кожата, тургора и водния баланс.
5. Не забравяйте за слънцезащитата, защото по-голямата част от HEV радиацията получаваме заедно със слънчевата светлина и UVA и UVB лъчите.
Слънцезащитните продукти на reNeo cosmetics надеждно защитават кожата от агресивното действие на ултравиолетовите лъчи благодарение на ефективната комбинация от широкоспектърни UVA и UVB филтри и активни съставки:
- Sun-Block Emulsion SPF50 (“dry touch”) перфектно елиминира мазния блясък. Компонентът Matmarine в висока концентрация ефективно контролира работата на мастните жлези, стеснява порите и осигурява отличен матиращ ефект.
- Cream-Protector SPF30 съдържа допълнително Ronacare Ectoin, който стимулира собствените защитни, възстановяващи и хидратиращи системи на кожата.
Всичко това ще помогне да защитите кожата от радиация и да я поддържате здрава в продължение на много години.
- O.Suitthimeathegorn, C.Yang, Y.Ma, Wei Liu. Direct and Indirect Effects of Blue Light Exposure on Skin: A Review of Published Literature. Skin Pharmacology and Physiology. 2022;35(6): 305-318. DOI: 10.1159/000526720.
- M.Sadowska, J.Narbutt, A.Lesiak. Blue Light in Dermatology. Life (Basel). 2021 Jul 8;11(7):670. DOI: 10.3390/life11070670.
- J. Kumari, K. Das, M. Babaei, G. Rahmatpour Rokni, M. Goldust. The impact of blue light and digital screens on the skin. Journal of Cosmetic Dermatology. 2023 Apr;22(4):1185-1190. DOI: 10.1111/jocd.15576.
- K.Nakai, D.Tsuruta. What Are Reactive Oxygen Species, Free Radicals, and Oxidative Stress in Skin Diseases. International Journal of Molecular Sciences. 2021 Oct; 22(19): 10799. DOI: 10.3390/ijms221910799
- R. Kala, N. Heiberger, H. Mallin, St. Wheeler, A. Langerveld. Reproducible method for assessing the effects of blue light using in vitro human skin tissues.International Journal of Cosmetic Science. 2023 Feb;45(1):95-107. DOI: 10.1111/ics.12821
- Blue light has a dark side. Harvard Health Publishing | Harvard Medical School. July 24, 2024. https://www.health.harvard.edu/staying-healthy/blue-light-has-a-dark-side
